На път с игуана

Мисля в тази тема да обменим опит, кой, как пътува с подопечния си. Какви тактики използвате и въобще как се държат вашите любимци на път. 

Тари се държеше добре на път, миналата година от морето 5 часа никакви проблеми. Тази обаче не знам как ще е. Вече не е сам, а са двама.... но ще ви кажа как са се държали и имало ли е проблеми.
А ето последното самотно пътуване на Тарито 

[You must be registered and logged in to see this link.]

Мисля, че няма да не имате проблеми с две игуани. Това е много комфортно пътуване за тях.  
За съжаление, ние нямаме опит в колата транспорт. За кратки разстояния, като например в болница, ние използваме за носене.
Тази чанта е зашит за влак до игуана поради не се вижда. В нашата страна, че е невъзможно да се извърши игуани във влака.
Аз ще ви покажа, може би това ще бъде важно да се извършва игуани малки за къси разстояния. Или е по-важно в студения сезон.
[You must be registered and logged in to see this link.]

И тази година нямахме никакви грижи при пътуването. Малко бях притеснена, че са двама и как ще бъде но децата бяха перфектни. Само на две бензиностанции когато зареждахме, Тари си помисли, че е куче и се мяташе да хапе бензинджията Много странно поведение, да си пази колата, май имам 2 в 1, гущер охранител а ето как пътуваха сладурковците:

[You must be registered and logged in to see this link.]

Последна снимка невероятно!    

Мерси, с красиви модели - красиви снимки  

На път не е шега раота. Ние пътуваме спокойно, но всичко е привидно. Като пристигнем, първите няколко дни не яде. Мушва по някоя смокинка, защото не може да им устои, но всичко друго остава. А има чудесна прясна храна на двора, но не мога да я накарам да яде. Миналата година на морето беше същата работа - две седмици - нищо. И като се прибрахме.... Циганче с баничка гонил ли си.... Излиза че, въпреки приличието и овладяното поведение, пътуването за тях си е стрес и то голям. Може би зависи и от конкретния индивид. Помня, че игуаните на Ети ядяха с голям апетит на морето и нямаха никакви проблеми. Но при нас не е така. Пече се на слънце, кефи се, ама ядене - НЕ. Забелязах и друго интересно - като пуснах игуаната на двора, като посвикна и усети докъде си е нейно, и тя се поогледа, поразходи и влетя вътре в къщата. Домашно чедо! Полудях..., а навън се пилееше УВБ... много ми е жал, че се стяга така, защото условията на вилата са чудесни - след дворната врата, до масата на двора има двуметров зид, където да се пльоснеш и да се печеш над главите на другите, като на дърво е, и си е големо и удобно, дедо го е правил и дори да го бях планирала, нямаше да е толкова удобно за игуана. Много ми е жал, че не се кефи, а се стяга... като я гушна и се впива, някакси е на друг режим. Видя на двора две котета и не ги отрази изобщо, но имам чувството, че това е само външно и си е нащрек непрекъснато. Дано да се поотпусне, че е жалко... такива условия....

Друго което ме притеснява е - голямото сране. Като се напече на слънце и ака непрекъснато, при положение, че не яде, това си го обезводнява и кво се прави? Аз давам вода със спринцовка, защото много ме е шубе от обезводняване. Интересно ми е Руми като непрекъснато пътува с Нирвана как се справя и това животно как яде ... На село заваля лошо и аз се прибрах, но като се оправи времето се връщам и ще докладвам как се развиваме...

Моите, да са живи и здрави, ядат като разпрани. В колата пък най-много ядат, не съм имала досега проблеми с неядене при пътуване и смяна на обстановката.

Eti написа:Моите, да са живи и здрави, ядат като разпрани. В колата пък най-много ядат, не съм имала досега проблеми с неядене при пътуване и смяна на обстановката.

Това САМО при теб е така. Всички други се стресират. Но те са си различни. Може и това, че са заедно да ги успокоява... Въпреки че игуаните на Руми например, са си винаги заедно и пак пак спират да ядат, когато пътуват... Абе радвай се, на мен ми е много мъчно, защото все си мисля, че се мъчи, докато аз се кефя на море или на вила или хотел...

Може па моите да ядат от стрес, знае ли човек  при всеки е различно.

Eti написа:Може па моите да ядат от стрес, знае ли човек  при всеки е различно.

Може... аз например ям от стрес   ... Дино обаче - САМО смокини! Един ден на село реших да му давам докато се насере - изяде 11 и аз престанах да давам, уплаших се да не стане нещо, а щеше да продължи - къде ги събра не знам...   Но това не се отнася за нрмалната храна де, нея не я и погледна до края - тоест - за две седмици така и не се адаптира. Накрая беше по-спокойна, но все пак не напълно.

Те смокините защото са чужди, ако и беше казано, че и листата са чужди и тях щеше да изяде 

Интересно наблюдение ..... Не мога да говоря за това, защото моите игуани не пътуват. Те са толкова различни!

dimzel написа:Интересно наблюдение ..... Не мога да говоря за това, защото моите игуани не пътуват. Те са толкова различни!

Истина е, че са много различни игуаните. Имат различен вроден характер и различни навици. И аз всички, които съм виждала са много различни. Но повечето според мен не обичат да пътуват. Те си обичат спокойствието и позната и сигурна среда!!! Аз отначалото мислех, че харесват тези излети, които им правим, но истината е, че не ги харесват. Просто някои ги понасят по-леко, но винаги има някакво напрежение. Но Дино ще трябва да свикне с тази къща. Има малко преустройства да се правят, но като цяло е доста удобна за игуана.   Много ми е жал, защото всъщност условията там са много по-добри, отколкото тези, с които разполагаме в София - слънце двор, различни места за припичане, обзаведени с мекичко и т. н., че и отделна стая има на втори етаж, в която да се шири, ако ми се налага да изляза или ако има гости и не може да спи долу при мен.... Дано се отпусне! Ходим рядко. Ще започнем да ходим по-често.  

Вие сте прав. Iguanas често изпитват стрес от новата ситуация.
Вероятно трябва да се помисли как много добра воля от крайбрежната алея. Ако това е дълга почивка на море - овча кожа струва свещ.

dimzel написа:Ако това е дълга почивка на море - овча кожа струва свещ.

Тук нещо не разбирам, би ли пояснила?

Това е руска поговорка. Овча кожа струва апретиране на кожа, или по-скоро Овча кожа не си струва апретиране на кожа (JОвчина выделки не стоит). Вероятно, защото на качеството (или размерът на кожата) може да бъде полезно или не за да прекарат времето за обработка на кожи от овце.
По същия начин, изразът: играта не си струва свещ.

dimzel написа:  Това е руска поговорка. Овча кожа струва  апретиране на кожа, или по-скоро Овча кожа не си струва апретиране на кожа (JОвчина выделки не стоит). Вероятно, защото на качеството (или размерът на кожата) може да бъде полезно или не за да прекарат времето за обработка на кожи от овце.
По същия начин, изразът: играта не си струва свещ.

Да, така е... Проблемът с пътуването остава неразрешен засега.