Игуаната ми започна да хапе и бие с опашка, как да я отуча?

Игуаната ми е на няколко месеца, от март месец я имам. Забелязах, че след 3-тия ден като се успокои в клетката започна да бие с опашка и да хапе, ако се опиташ да я хванеш. Има ли някой същия проблем и как е успял да се справи с него? Ще съм благодарна на всякакви съвети. От Варна съм ще се радвам да се срещна и с други собственици на тези животинки.

Здравейте и добре дошли   направо на въпроса, нормално е, игуаната, след като се е окопитила, да започне да проявява характер. Ето ви 2 теми за социализация, етап 1 и етап 2.  Прочетете ги (ако все още не сте),  доста от нещата ще ви се изяснят.

[You must be registered and logged in to see this link.]

При тях най - важното нещо е търпение и пак търпение, и пак търпение.
На мен лично ми отне близо 2 години с моя мъжки да стигнем до състоянието, в което сме в момента. Затова тайната е да се въоръжите с търпение и време, и най - важното, не се отчайвайте и не се отказвайте.

Извинявам се, казвате ''клетката'',  вие в клетка ли го гледате или имате терариум?

Наистина ключът е търпението, но и постоянство. Отначало просто трябва да свикне да стоиш наоколо, после да бъркаш при нея и накрая да я пипаш. Трябва да започне да те асоциира с приятни неща. Важно е в какви условия живее, дали се чувства сигурна или е непрекъснато уплашена. Причините за егресията са много, затова трябва да дадеш малко по-подробна информация. Може да е болка, страх, разгонване и какво ли не...

1. Има ли други домашни любимци?
2. Къде е сложен терариума - на земята или на високо?
3. Има ли укритие вътре и изобщо как е "обзаведен"? (Моята игуана се побърка за около две седмици след един ремонт - идваха майстори вкъщи и макар че ремонтните работи бяха в другата стая, а не при нея, после дълго не можех да я пипна.) Тоест трее се разбере дали причината не е в заобикалящата среда.
4. Има ли апетит?
5. Шумно ли е наоколо?
6. Спазен ли е денонощния цикъл - животното има ли 12 часа светлина и топлина и 12 тъмнина и тишина? (Имахме случай, в който един стопанин оставяше лампите рез нощта, за да не пада температурата и животното му откачи)
7. Това поведение винаги ли е било такова или се е появило впоследствие?

ВАЖНОТО е да се разбере дали става въпрос за несоциализирана игуана или има друг проблем. При тях повечето проблеми се изразяват с агресия. Ако става въпрос за социализация обаче е важно да познаваш тези животни. Важно е да знаеш и как да не го дразниш - например с ярки дрехи. От някои ярки цветове някои игуани направо откачат. А важно е и да разбереш на какво се кефи или кога те заплашва, за да се дръпнеш навреме...   Отговорите на тези въпроси са ето тук - още няколко интересни материала с някои любопитни факти за игуаните.

[You must be registered and logged in to see this link.]


Всъщност няма нищо сложно, накрая всички се социализират, стига да не правиш груби грешки. Попрочето малко и се поподготви и ще стане.

Здравейте отново, сега ще дам малко по точна информация за условията на отглеждане. Игуаната ми живее в терариум - exoterra, има нагревателен камък на който си стои да се пече, знам също че не се препоръчва но в случая мисля, че нямаше друга опция в магазина, сменям й настилката всяка седмица - настилката е специална за игуани, има винаги чиста вода, клон да се катери, и лампа, която е със лъчи - пак от магазин специализирана. Расте и дебелее животинчето много, хапва си много добре и сега е доста дебеличка, в сравнение с това когато я взех. Знам, че диетата й е по-скоро листа, и затова ги осигурявам винаги пресни или от пазар или от лозето на баба ми. Давам й също така плодове. По моите виждания доста е пораснала - удвоила си е теглото и ръста в сравнение с началото, когато я взех. Но си имаме проблем. Когато и слагам храната се подготвя с опашката и ако се доближа към нея и ме удря а вече не е така, че да не боли. Аз имам желание да я пускам на разходка всеки ден из апартамента, но тя не ми позволява - хапе, бяга из терариума, а наскоро почна и да съска или някакъв такъв звук. Ще се радвам да споделите опит от вашия личен, защото прочетох за социализацията, но ми се искаше нещата да стават малко по-лесно може би трябва да се заредя с огромно търпение...тук е мястото да благодаря на всички отговорили и ще се радвам на нови съвети

Много ми се иска да ви кажа, че има лесен начин, но ще ви излъжа. Няма такъв, единственото което трябва да знаете е, че трябва да се въоръжите с огромно, неистово търпение, търпение и пак търпение. Няма начин да не бъдете ухапани, поне аз не познавам човек, който да си гушка и да има добри взаимоотношения с игуаната си без да е бил хапан   аз самата съм хапана 3 пъти, вярно, нарочно само един, другите два без да иска, ама все пак съм хапана. Приемете го, по - добре да сте хапани докато и е малка устата, отколкото да ви хапят после, когато устата й става бая голяма и силна захапка. На Рибалтовски статията е много добра, аз лично работих по нея, бавно и постепенно. Честно да си призная, аз не очаквах нищо, нямах никакви очаквания, просто както е написано там всеки ден правих крачка по крачка. Един път караш напред, случва се да се върнеш леко назад, но не се отчайваш, а продължаваш. Както написах по - горе две години ми отне, но не съжалявам. Обичай животното такова, каквото е. Не бързай с разходките из къщата. Недей да имаш никакви очаквания и някой ден....

Ако искаш пусни снимки на терариума и иги да ги видим. Може да дадем някви препоръки. С какво го храниш? Калций даваш ли?

Добре дошли в форума!   
[You must be registered and logged in to see this link.]
Аз също ще гледам напред към снимка на вашата игуана.
И Пожелавам ви търпение. Укротяване игуани - един дълъг процес. Но резултатът ще бъде страхотно.

Аз съм по-оптимист. В края на краищата винаги става. Просто трябва да свикне да си наоколо, стой често до терариума. Гледай нищо да не я стряска, ако има куче, коте или викащи деца много се стресират. Лампите 12/12 часа, тоест вечер да си е тъмно и тихо, за да се наспива, защото иначе също доста се изнервят - основно от стрес, страх или недоспиване. Другото е - просто отначало трябва да свикне да си наоколо и че това с нищо не я застрашава, после ще спре да ѝ пука като бъркаш в тера да го обслужваш, после почваш по малко да галиш, обичат да ги пръскат с пулверизатор - затова - пръскай я няколко пъти на ден. Да свикне да свързва появата ти с приятни усещания, а не със заплаха. В момента всички си галим игуаните и ги носим с нас по разходки и кой по-бързо, кой по-бавно - всичките свикнаха. Ако ти се нахвърли, не прави резки движения и ако можеш не се дърпай, бавно и спокойно си вадиш ръчичката и се оттегляш с достойство. Да не свиква да те плаши и пъди. Просто наистина става бавничко, но става. Трябва да се отчитат и различните им настроения. Моята игуана има периоди, в които е много нежна и други, в които е дистанцирана. Трябва и да знаеш какво го дразни и плаши. Аз имам няколко ярки дрехи, от които полудява. Имам и тениска с отпечатана нейна снимка, с която ме напада, но като я махна всичко си е ок. Трябва да я наблюдаваш и да я опознаеш. Понякога тъкмо си мислиш, че вече си имате доверие и то почва да ти се надува и се чудиш какво става, а се оказва, че си с ярка дреха на цветя, и агресията е от страх, а не към теб конкретно... ако е мъжко, също така, когато дойдат периодите на разгонване ще трябва просто да изчакаш да отминат... Тогава нема кво да се направи...   Но минава и пак става коте. Сега просто трябва всеки ден по малко и редовно, първо да преодолее страха си. Много са страхливи, в природата всички ги ядат и това си е кодирано в тях. Полека-лека ще престане да се страхува и всичко ще си дойде на мястото.

По повод условията, исках да те питам и как осигуряваш влага в терариума. Всъщност питаме те толкова много, защото в магазините понякога не дават най-компетентните съвети. Просто човек не може да разбира от всичко, а ние много сме си блъскали главите и сме доста напред с материала, идеята е това да се сподели и да се спестят на хората грешки и главоболия. На мен в началото ми бяха дали уж много специална лампа, която се оказа за цветя и без никакво УВБ...   Имахме дълго и неприятно лечение с инжекции...

Нгревателен камък не е хубаво, пусни го на много лека степен някаква, да е хладък, не горещ, стават изгаряния, а и прекаленото нагряване не е полезно също, дори да не се изгори.

И последно - не я храни с плодове - плодовете са само за награда, по едно плодчe на цяла купа храна, и то не всеки ден. Имат много фосфор, а нарушеният баланс на калций и фосфор води до много тежки заболявания. Образуват и доста газове, което не е хубаво, не става въпрос за една пръдня, а за лоша обработка. Много обичат плодове, но те не са подходящи за основна храна. Погледни и тук :

[You must be registered and logged in to see this link.]

Чакаме снимки...  

А големите игуани имат ли укритие? Моята вече не е малка, но от време на време иска да се скрие някъде. От няколко дни и моята нещо и стана и спря и да яде.

Ми и големите си има нужда да си имат укритие. Създава им чувство за сигурност.

Неяденето не е добър признак. Ако причината не е разгонване, може да е от болест или силен стрес, но никой не може да каже какво е от разстояние. Изчакай малко и ако продължи още - трябва на лекар. Изобщо ли не яде или хапва малко? Има ли промяна в заобикалящата среда или в менюто? Жизнена ли е? На какви градуси е? А с лечението какво стана има ли напредък?

Има напредък лечението. Определено е много уплашена и изпада в паника като тръгна към няея и започва да бута всичко. Може и да яде малко, но аз гледам да не съм около нея тогава, защото се стряска и започва да бяга. Последно яде със сигурност повече събота и неделя и от тогава стана супер агресивна и ръцете ми ги е направила цялата на рани.

Моите игуани са на 4 години и в двата терариума имам укрития, но истината е, че те никога не са ги ползвали. Иване, при тебе е нормално да има агресия, игуаната все още не е оздравяла и със сигурност крачета я болят, но може да има и други проблеми...

Укритието помага ако са притеснени, понякога идват гости и т. н. ... Като се завре някъде се чувства по-сигурно. Стресът при тях е пагубен. Затова е добре да има къде да се скрие, неслучайно така ги пренасят. Понякога стресът е причинен от неща, които ние не бихме предположили. Една котка, която седи пред терариума и просто гледа, може да причини смъртта на игуаната. От перманентен стрес може да спре да яде, а има и други физиологични последствия от продължителен стрес и в в края на краищата загиват... Има и игуани свикнали с други домашни любимци, деца и с цялото семейство, с което си живеят чудесно. Въпросът е конкретната игуана с какво е свикнала. Повтарям се, но една ярка дреха може да доведе доста социализирано животно до много изненадващи реакции, вижте какво носите наоколо, има ли шумове, кучета, котки. Наблюдавайте и кажете ако не минава. Но предлагам да се върнем на темата на Иван, нещо ги смесваме...

Това ме подсеща за един случай, Тарислав седеше на прозореца и гледаше, изведнъж се стрелна като попарен, влезе в терариума, качи се най-горе и дишаше тежко от страх. Станах да видя какво го е уплашило и какво да видя, съседката от среща се завила с едно одеало (защото беше студено), и нещо си правеше по двора. Истината е, че Тарислав беше побелял от страх   , но така и не се завря в пещерата, малко съм разочарована,  не уважава нашите усилия  Тогава беше малък, повече не го е плашило нищо (засега де).

Важното е да го има, ако му потрябва. От продължителен страх и стрес може да умре. Всъщност щом не го ползва, още по-добре, но не може да няма, защото е равносило на жестокост.

Тук не е въпросът за нашите игуани, а по принцип какво им е нужно. Моята също е доста спокойна вече и си седи на трона и никъде не се завира, но си има.